Eye-gp

Изследване на зрителна острота

Зрителната острота се определя за всяко око поотделно с помощта на зрителната таблица. Помещението трябва да е добре осветено и трябва да е спазено предварително зададеното разстояние на пациента от таблицата. Има таблици, които се поставят на 5 м, или на 2,5 метра с огледало. Съществуват и специално изработени таблици за по-малко разстояние - например три метра.

Пациентът е в седнало положение. Закриваме винаги първо лявото, после дясното око. Този ред е желателно да се спазва, за да си създадем алгоритъм и да не се получава объркване. Проверява се до кой ред вижда пациентът. Отстрани на всеки ред е отбелязан визусът с цифри - съответно 0,1 ; 0,2; 0,3 и т.н. Считаме, че стандартната зрителна острота е 1,0. Зрителната острота за дясно око се записва VOD - visus oculi dextri, а зрителната острота за ляво око VOS - visus oculi sinistri.

Когато изследваният не различава най-горния ред от зрителната таблица, се показват пръстите на ръката, като се приема, че те съответстват на най-горния ред оптотипи (символи от таблицата). Постепенно лекарят скъсява разстоянието до пациента и в зависимост от това на какво разстояние пациентът вижда пръстите, изчисляваме зрителната му острота по формулата на Дондерс. Тя гласи следното: Зрителната острота се изчислява, като разстоянието, от което изследваният различава оптотипите се раздели на разстоянието, от което нормално виждащо око ги различава. Счита се, че пръстите на ръката трябва да се виждат от 50 м разстояние. Ако и пръстите на ръката не се различават, тогава изследването се извършва с движение на ръката, за което се счита, че трябва да се различи от 300 м разстояние.

Ако изследваният не различава и движения на ръка, проверяваме дали има запазена перцепция и проекция за светлина - възприемане на източника на светлина и на посоката, от която се осветява. Това изследване се извършва с източник на светлина - свещ или фенер в тъмна стая. Ако пациентът отговаря правилно и различава светлината, той има запазена перцепция за светлина- perceptio lucis. След това насочваме светлинния сноп към окото от различни посоки (отгоре, отдолу, отляво и отдясно). Ако пациентът определи правилно посоката, се приема, че има правилна проекция за светлина- perceptio et proectio lucis certa (P.P.L.C.) Ако не различава посоката, проекцията за светлина е загубена - perception et proectio lucis incerta (P.P.L.I.) . При липса на перцепция и проекция за светлина- имаме абсолютна слепота. Тя се отбелязва с 0 (нула), която е пресечена, за да няма фалшификации.

Зрителната острота за близо се изследва на разстояние 30-40 cm чрез зрителни таблици за близо. Тя също се проверява за всяко око поотделно.